С подкрепата на Столична програма "Култура", 2026

Герб на София с крепостна корона, щит със символи на града и девиз „Расте, но не старее“
Критически прочит на изложбата „Преминаване“ на Захари Каменов в СБХ

Критически прочит на изложбата „Преминаване“ на Захари Каменов в СБХ

362

На 4 ноември в СБХ се откри ретроспективната изложба на художника Захари Каменов.  Произведенията са от 80-те години до днес, като са включени графика, акварел, живопис, текстил, теракота. Представени са творби от колекциите на Емил Николов, Пламен Моневски, както и от самия художник. Експозицията е подредена в трите зали на първия етаж на СБХ и може да се види до 21 ноември 2026 г.

Куратор на изложбата е Пламен Моневски, а кратката анотация, която представя творчеството на художника е на Красимир Илиев. В нея той дава на зрителя три опорни точки – недоизказаност, древност, промяна. Текстът има ясна интерпретативна теза, че творчеството му е обединено от далекоизточната естетическа нагласа, древността и се развива чрез постоянна промяна.

Недоизказаността, привидната грубост и нехайство, зад които прозира особена нежност са специфичните особености на художническия почерк. Именно в привидната незавършеност се проявява естетическата чувствителност на художника. Тя не е натрапчива, може да се прикрива зад напластяванията, грубата фактура и свободното отношение към материала, но с гледането и проникването в творческия свят на художника започва да се усеща като типична за него.

По-трудно ми е да приема тезата за отказ от култивиране на стил. Преминаването между различни техники и материали само по себе си не предполага отказ от стилова последователност. Разпознаваемостта се изгражда постепенно, в срещата с множество произведения, когато започва да се откроява общата естетическа нагласа, която ги свързва. Художествената индивидуалност на художника се вижда в отношението към формата и материала, в особеното съчетание между грубост и нежност, между свободата на изпълнението и чувството за мярка.

В самата изложба обаче тази интерпретация остава трудно проследима. Произведенията са организирани предимно според художествените техники, а отсъствието на заглавия и датировки лишава ретроспекцията от необходимата историческа перспектива. Така посетителят получава възможност да опознае художествения почерк на Каменов, но трудно може да проследи неговото развитие. Един посетител иска да остане насаме с произведенията, друг се нуждае от повече сведения, а доброто музейно посредничество трябва да осигурява възможност и за двете. Въпреки тези недостатъци подборът и съпоставянето на произведенията са сред достойнствата на експозицията. Те позволяват да се открие вътрешната последователност в творчеството на Каменов, която остава разпознаваема при промените в техниката и материала.

Не на последно място една ретроспектива има и документална стойност. Тя е възможност да се събрат, идентифицират и съпоставят произведения, които обичайно се намират на различни места. Липсата на означения ограничава тази нейна функция. Но би ли могъл зрителят да разпознае в самото експозиционно решение определена идея за творчеството на Захари Каменов без заглавието „Преминаване“ и тезата на Красимир Илиев?

От изложбата излязох с много ясно усещане за художника като творец. Видях богата пластическа култура, свобода в боравенето с материала и способност да преминава между различни техники, без да губи индивидуалността на художествения си език.

Захари Каменов завършва живопис в Художествената академия през 1974 г., но през следващото десетилетие се утвърждава преди всичко като график. Интересно е, че сам определя графиката като област, която усвоява извън академичното си образование. Още през 1981 г. получава наградата за графика „Веселин Стайков“, последвана от международни отличия.

Художникът разказва как в началото на 80-те години при отпечатването на литография се счупва камъкът, върху който работи[1]. Този случай го насочва към проблема за фрагмента, който впоследствие придобива принципно значение за графичното му творчество, а вероятно и не само. В графичните листове бялото пространство получава самостоятелна пластическа функция и позволява да поставим въпроса за отношението между фрагмента и цялото, между изображението и празното пространство, който ми се струва съществен за разбирането на неговия художествен език.

В много от графичните листовете, представени в експозицията, Каменов изгражда изображението чрез отделни, ясно ограничени форми, които напомнят архитектурни отвори, врати или прегради, друг път части от човешка фигура или предмет. Особено интересни са графиките с тесните вертикални пространства, в които изображението изглежда сякаш е останало видимо през процеп. Така композиран фрагментът придобива собствена композиционна завършеност.




 

Бялото поле в графичното пространство не е празно поле, в което изображението живее. В някои произведения то изолира и подчертава централната форма, а в други навлиза между отделни части на изображението и ги разграничава. Особено интересни са листовете с релефни линии и точковидни отпечатъци, където дори самата хартия придобива пластическа активност, а това предполага разбиране за графичния лист като материален обект, а не като обикновена повърхност за отпечатване.

Захари Каменов изгражда образа чрез геометричната организация, в която формите са лаконични, връзките между тъмното и светлото са внимателно изградени, а композициите са с малък брой елементи. От друга страна, в отпечатъците с прикрити части от човешки лица и фигури, се появяват по-сложни конфигурации в съчетание с геометрични елементи.

В тези произведения можем да потърсим и нежността, за която говори Красимир Илиев. А тя се проявява от съчетаването на човешкия образ с неговата крехкост и геометричните и плътно щрихованите форми. В някои  произведения образът е почти заличен или скрит, докато в други фигурата придобива по-осезаемо присъствие. При някои графични изображения линията е фина, едва забележима, а в други се натрупва като мрежи от щрихи, създавайки плътност, напрежение, дори усещане за движение. Едно от най-убедителните качества на графиката на Каменов е способността му да съчетава прецизно организирани композиционни полета със свободни линейни намеси, което откроява неговата пластическа култура.

Експозицията представя и графични листове със стихове на Борис Христов, които са включени в композиционното решение на художника. Понякога изображението интерпретира поетичното слово, но има и произведения, които не са така пряко свързани с текста. Така графичната форма не изчерпва поетическата метафора, а оставя пространство за развитие на допълнителни интерпретации.

Много интересно е да наблюдаваме как пластичните принципи от графиката прескачат в живописта  на Захари Каменов, въпреки промяната в начина, по който художникът работи с повърхността, цвета и човешкия образ. В живописта  бялото петно има своя плътност, цвят и фактура, и на пръв поглед изглежда почти празно, но при вглеждане се виждат едва различими движения на четката, прозирност и по-сложна цветна хармония. Наслагванията, огрубяванията, очертаванията и издраскванията правят фактурата особено осезаема. Също както при графиката фрагментът участва в изграждането на образа. Можем да го наблюдаваме при многосъставните живописни решения на художника, в които всяко произведение е възможно да разгледаме в неговата пластическа самостоятелност, но включено в композиционно решение разширява идейното въздействие.

В редица други живописни произведения Каменов е включил фотографски изображения на човешки фигури, често те са малки по отношение на цялото платно. В триптиха със сивите полета, например, женският образ в левия край и фигурата в десния съществуват сред широки пространства, изпълнени със свободни линейни движения като своеобразен разговор, който протича  в средното почти празно поле. В друго произведение женска фигура е разположена в долната част на вертикална композиция от три полета, като над нея се простира значително пространство, разработено с драскотини и едва забележими линии. Фотографските изображения добавят конкретност, но Каменов често ги оставя частично скрити, изолирани или включени в плътната фактура. Това създава любопитно напрежение между разпознаваемия човешки образ и свободата на живописната материя.




 

Захари Каменов умее да създава силно цветово въздействие с ограничено количество наситен цвят, но не бих определила колорита му като пестелив, защото в експозицията се виждат и произведения с интензивна цветност. По-точно е да говорим за различни степени на цветова концентрация. Например в едни произведения преобладават сивото, бялото, охрата и близките до тях тонове. На този фон се появяват ярки червени, розови, виолетови, сини и оранжеви петна. В други произведения колоритните отношения са различни като например в платно, в което централната фигура е изградена с плътна, наситена фактура в кафяви, виолетови и розови тонове, цветът придобива почти материално присъствие. Дори когато образът е изграден чрез плътни, почти груби напластявания, а във виолетовата форма под него са вплетени малки цветни елементи, погледнато като едно цяло изображението носи една особена крехкост, въпреки тежестта на фактурата. Не бих определяла тази нежност като задължителна характеристика на всяко произведение, но тя действително присъства в някои от най-интересните композиции на Захари Каменов.


 

Интересно е и преминаването от живопис към обект в творчеството на художника. Особено показателни са червеното платно с прикрепения овален елемент и голямата бяла многокомпонентна композиция с изнесени напред правоъгълни части. В тези произведения проблемът за фрагмента придобива ново, физическо измерение: прикрепените елементи излизат пред равнината на платното и се превръщат в реални пространствени обеми.

Любопитен е и асамблажът с люлеещото се конче, в който художникът съчетава живописно обработена форма с парчета от фотографии и различни предмети от всекидневието. Сред тях се виждат пропуски от събития, линийки, четка и други дребни вещи. Кончето създава усещане за игра, в която се преплитат личното и публичното, споменът и настоящето. По-интересното за мен е, че Каменов превръща разпознаваем предмет в носител на множество други образи и вещи, без те да изгубят напълно първоначалната си идентичност.

Теракотените маски и обекти дават основание да мислим също и за архаични пластически форми. Например, интересно е как човешкото лице се превръща в обобщен образ, при който индивидуалните черти отстъпват пред изразителността на обема и материала. Но в  случая трябва да разграничим архаичното внушение от пряката историческа препратка. Приликата с неолитна пластика сама по себе си не доказва, че художникът възпроизвежда конкретен древен образец. Интересното е, че тази условност на човешкия образ наблюдавахме вече в графиките. Там лицето е фрагментирано, прикрито или частично заличено.

При някои глави лицето е почти гладко, със слабо обозначени очи, нос и уста. Други са с дълбоки вдлъбнатини, груба повърхност и силна деформация. Има фигури с удължени шии и тела, които напомнят стълбове, както и маски, монтирани непосредствено върху стената. Особено интересна е разликата между гладките, затворени лица и онези, при които формата е нарушена от отвори или резки. В първите Каменов постига спокойствие чрез обобщението, докато вторите въздействат с много по-остра експресивност. Някои глави изглеждат почти като археологически находки. Ето че и в керамиката художникът проявява същото внимание към повърхността, което установихме в живописта. Драскотините, вдлъбнатините и неравностите са част от пластическата характеристика на произведението и действат като графични следи върху обема. Съжителството на тези два начина на пластическо изграждане потвърждава по-ранното наблюдение, че при Каменов грубостта не изключва естетическото чувство.





 

Древността в керамиката на Каменов може да бъде разбрана като пластическо усещане за време, при което съвременният обект поражда асоциации с много по-стари форми на изображение. Срещаме го и в някои от малките керамични обекти с прости геометрични форми, отвори и неравна повърхност. Те напомнят предмети, чиято първоначална функция е неизвестна. Именно тук има връзка с недоизказаността, за която говори Илиев. Предметът е ясно оформен, но значението му остава отворено.

При керамиката отношението между частта и цялото се проявява по различен начин. Това се вижда особено ясно при стенната композиция от множество отделни лица и маски. Всяко лице има различен характер, степен на завършеност и пластическа обработка. Подредени заедно, те образуват своеобразна общност от изображения, в която всяка част запазва индивидуалността си. При групите от глави върху високи цилиндрични основи е представен друг принцип. Главата и вертикалната опора образуват нова пластическа цялост.

Използването на каракачански тъкани е друг интересен избор, защото художникът се обръща към материал с вече съществуваща орнаментална и културна традиция. За разлика от неутралната живописна основа, тъканта има собствена фактура, конструктивен ритъм и цветови отношения. Например при вертикалните обекти платът е увит и усукан около удължени цилиндрични форми. Запазени са цветовете и геометричните орнаменти, които следват обема. Така плоската тъкан получава триизмерна организация. При усукването и обвиването неговият ритъм се променя, но остава видим. Разполагането на тези обекти в залата е също толкова важно. Височините, цветовете и разстоянията помежду им създават пространствен ритъм, а зрителят може да се движи между тях, да ги възприема поотделно като общ ансамбъл.

При меките, преплетени форми на пода подходът е различен. Усуканите текстилни тела са събрани в неравномерна маса, която изглежда едновременно податлива и обемна. Орнаментът на телата остава видим, но подчинен на движението, извивките и преплитането. Текстилните произведения са сред най-убедителните примери за способността на Каменов да преобразува материала, като запазва неговите собствени характеристики.

След разглеждането на различните области от творчеството на Каменов тезата за отказ от култивиране на стил остава неубедителна за мен. В различните художествени практики откривам сходни пластически търсения, които художникът развива със свобода и въображение, без да губи разпознаваемия си почерк. Именно в тази свобода на преминаване и в устойчивостта на неговата художествена индивидуалност виждам смисъла на избраното заглавие „Преминаване“.

Бележки:

[1] https://grafikart.bg/artists-type/захари-каменов, посетен на 8 ноември 26 г.

 

Галерия