Съществува удобната илюзия, че конфликтите в нашите университети са “българска специфика”. Че студентските протести, битките за ректорски постове и напрежението между преподаватели и администрация нямат нищо общо с академичния живот на Запад. Че там всичко е протоколи, процедури и спокоен диалог, а тук – емоции, натиск и задкулисие. Дали наистина е така?
В София юлският месец се превърна в горещото лято на неочакваното сякаш искане на оставката на ректора на НАТФИЗ. Устойчивото предчувствие за неравен край стана причина медиите да обръщат все повече внимание на протестиращите студенти, основно от факултета „Екранни изкуства“. В началото на август обаче ситуацията продължава да е безалтернатива.
Общото впечатление е, че досега в средите на българското висше образование студентски мобилизации не са се случвали. Като изключим протеста на Раннобудните студенти (2014), който попадна в чисто политически контекст, във висшите училища е тихо. По-различно стоят нещата в чужбина. Само преди няколко години например, университетът в Съсекс във Великобритания се оказа в аналогична криза заради конфликт между студенти, преподаватели и ръководството. „Властта“ в престижното английско висше учебно заведение се оказа също така изправена пред натиск да защити принципите на академичната свобода, както и да реши трудния баланс между независимостта на висшето училище и отговорността му към студенти и преподаватели.
И далеч не е само Съсекс.
Парадокси на властта в НАТФИЗ
На 31 юли депутатите от “Продължаваме промяната” Велислав Величков и Николай Денков[1] подават към министъра на образованието парламентарен въпрос във връзка със студентските протести срещу ръководството на академията, които продължават вече месец. Поводът е, че академията може да бъде изключена от европейския алианс на университети FilmEU. Студенти, подкрепени от някои от своите преподаватели, винят ректора на академията за риска от изваждането на НАТФИЗ от aлианса, казват парламентаристите. И напомнят, че вече са се провели три студентски протеста, темперетурата на гнева е все така висока, съвсем неотдавна е бил и последният засега (OstavkaGathering)[2]. Споменава се и организираната среща между протестиращите и ректора на университета, която не е довела до резултат.
Хронологически за риска от отстраняване алармира зам.-ректорът на академията проф. Елена Тренчева[3], която е и координатор на проектите към FilmEU. Тя съобщава за липсата на институционално ангажиране на ректора проф. Мирослав Дачев. Самият факт, че една толкова малка институция като НАТФИЗ, която има около 800 студенти в момента, е член на Европейски алианс под инициативата на Европейската комисия за европейските университети, вече е стратегическо постижение само по себе си. Това поставя Академията сред малка група висши училища, които участват в изграждането на нов модел за европейско висше образование“, казва тя[4]. Според правилата на алианса веднъж в годината се провеждат срещи, изискващи личното присъствие на ректорите. Ректорът проф. Мирослав Дачев (2024 )обаче не е присъствал на подобна среща. В писмения отговор на въпроси за причините, довели до кризата, зададени от зам.-министър Сеня Терзиева-Желязкова(МОН), зам. ректорът Тренчева подчертава институционалните действия и бездействия обстойно. Тя цитира и ключовия термин „phase-out“ (поетапно прекратяване на участието) от публичната кореспонденция с FilmEu. Съвсем видима е опасността надвиснала над НАТФИЗ да отпадне като член на европейския университет, съобразно модела на управление, установен в Устава на FilmEU.
Тази опасност фактически се превръща в основния спусък на протеста.
Последвалите срещи и размяна на писма между протестиращите студенти както с ректора им, така и с представители на Министерството на културата (МК), което въпреки че не е принципал, приема участието в горещите спорове като медиатор. Включват се и ръководители на синдиката “Висше образование и наука“ към КНСБ, както и със самия министър на образованието Георги Вълчев. Любопитното е, че в първите дни на юли при среща с „делегати“ на протеста, министър Вълчев определя тревогата им за отпадането от FilmEU като „бял кахър“.
Парадоксално е, че синдикатът рязко декларира подкрепа на ръководството. На специално създадения във фейсбук сайт Kinematograf студентите качват писмото си до и шефа на Настоятелството на НАТФИЗ във връзка с проведената среща. В него те изрично подчертават, че е налице етичен конфликт на интереси, а липсата на протоколи от опита за диалог е технически нокаут. Синдикалистката роля е определена като “пушещ пистолет” на ректора, възмущението набира сила. Студентите пишат на страницата си във фейсбук „Синдикат да подкрепя работодател срещу собствените си членове – студенти и преподаватели, е нонсенс по устава им чл.10! На втората седмица от протеста лидерите на протеста изготвят петиция[5] с искане за оставката на ректора на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Мирослав Дачев. Към края на месеца тя е подкрепена от 1115 души.
В навечерието на парламентарния контрол, на 30-ия ден от протестите си, студентите правят разгласения по медиите хепънинг OstavkaGathering, спомената и от депутатите по време на парламентарния контрол. На този подчертано мирен протест проведен както е обичайно на пътното платно на улица Раковски 108, младежката академична общност пее „Миро, чао“. Пред медиите те отново настояват за пълна прозрачност[6] относно участието на НАТФИЗ в европейския университетски алианс FilmEU. Лидерите им искат ръководството да оповести причините за започналата процедура по отстраняване на Академията от алианса, предприетите действия, както и някой да поеме отговорност за възможните финансови последици от това. За пореден път.
Масовото участие в този протест на преподаватели от факултет „Екранни изкуства“ е един от най-показателните аспекти на кризата. Именно кинофакултетът е пряко свързан с международните проекти, мобилността на студентите и участието на НАТФИЗ в европейските академични мрежи, включително FilmEU и програмата „Еразъм+“. Подкрепата за студентските искания от страна на значителна част от преподавателите подсказва, че конфликтът не се възприема единствено като спор за личността на ректора, а като спор за управлението и международната перспектива на академията. В социалните мрежи мнозина коментират признателно смелостта на преподаватели от НАТФИЗ да застанат публично до студентите срещу действащо ръководство. Тази солидарност е нещо необичайно за българските висши училища, където подобни конфликти често остават зад затворени врати.
Не по-малко красноречиво обаче е и отсъствието на техните колеги от факултет „Сценични изкуства“, както и на голяма част от актьорската гилдия. Това мълчание може да има различни обяснения. Възможно да е поради институционална лоялност, нежелание за публичен конфликт или различна оценка на случващото се. Но самият факт, че академичната общност изглежда разделена по факултетен и професионален принцип, показва, че кризата вече не е само студентски протест. Тя разкрива различни представи за бъдещето на НАТФИЗ и за начина, по който трябва да се упражнява властта в една автономна академична институция.
Парадоксът на автономията в Академията по изкуства се причинява от органите, създадени да гарантират независимостта. В хода на юлската криза става ясно, че те отдавна са се превърнали в механизъм за запазване на властта.
МОН не може и не иска да уволни ректора
Преди дългоочаквания отговор в Народното събрание на парламентарния въпрос, министър Георги Вълчев е допуснал „разсекретяването“ на одитния доклад за НАТФИЗ. Ден преди това медиите публикуват текстове за нередности относно нередовна дейност на ръководството на академията във връзка с FilmEU. Установена е също така липса на регламентирани правила за работа на Съвета на настоятелите и отклонения от вътрешната нормативна уредба относно минималната численост на групите. Посочват се три случая студенти в първи курс на екранни изкуства са се обучавали под изискуемия минимум, в групи от един до трима души. На всичко отгоре, ректорът Мирослав Дачев е получавал незаконосъобразно второ възнаграждение[7], а стотици хиляди левове са били разходвани без достатъчно яснота за тяхното предназначение. Като цяло, публикациите поставят нови въпроси за финансовото управление на Академията и засилват общественото внимание към продължаващата криза. Нещо повече. Заглавия в тиражни медии настояват „Кризата в НАТФИЗ не може да остане зад кулисите“[8].
В отговора на парламентарното питане от опозицията няма изненада. Министър Георги Вълчев не отрича нищо. Признава цифрите от одита: 480 461 евро по FilmEU+, от които 53 489 евро с нарушения – плащания към хора без договори и некоректно счетоводство. И заключава между редовете: “Това е ваш проблем, не наш.” Въпросът за отговорността остава висящ. Цялото напрежение остава зад стената на автономията.
Със становището по протестите кръгът студенти-автономия-ректор се затваря. Сякаш. Най-важното, казано им е от най-високата трибуна, че „нередностите“ не представляват заплаха за участието на НАТФИЗ във FilmEu. Академията, твърдят релевантните институции, продължавала да е пълноправен партньор по действащия проект и изпълнява ангажиментите си по споразумението.
Накратко, МОН вдига ръце от драмата на НАТФИЗ. Не може да се меси в трудово-правни спорове. Синдикатите също застават зад обтекаеми формулировки, които сочат по-скоро конформен избор да застанат зад гърба на ректора. Най-атакуваният дотук и в бъдеще остава проф. Мирослав Дачев.
Междувременно натискът за ясна институционална реакция вече идва и извън академията. Българската филмова общност публично заяви подкрепа за запазването на членството на НАТФИЗ във FilmEU. Асоциацията на българските анимационни продуценти (АБАП) също се присъединява към позицията, че рискът за участието на Академията в европейския алианс е свързан с действията на настоящата администрация и управление. В писмено становище организацията подчертава, че нарушаването на правила не може да бъде оправдавано с академичната автономия и настоява за ясна институционална позиция.
„Не бихме искали новата генерация автори на българското кино да научи още в академията най-опасния урок за един творец – че е по-разумно да мълчи и да не се намесва“, пишат от „Филмаутор“.
Кой пази автономията на НАТФИЗ – студентите или ръководството
Студентската формулировка в искането на оставката на ректора им включва институционален натиск, прозрачност и отчетност в управлението на Академията. Те искат реално участие при вземането на решения, които засягат техните права и бъдещето на висшето училище. Всъщност, рискът от загуба на място в европейски университетски алианс, одитен доклад с данни за финансови нарушения и обвинения в натиск срещу несъгласни преподаватели и студенти поставиха Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в най-сериозната ѝ институционална криза през последните години.
Не по-малко проблематично е и поведението на МОН. Както стана ясно, въпреки установените нарушения Министерството на образованието и науката отказва да се намеси в конфликта между студентите и ръководството на академията, позовавайки се на принципа на академичната автономия. Оставете държавата на мира, казва министър Вълчев. – Щом липсват правила за работа на Съвета на Настоятелите на НАТФИЗ, коригирайте ги.
Както вече казахме, проф. Георги Вълчев се скрива зад Академичната автономия, като основен принцип на висшето образование. Да, тя гарантира свободата на преподаване, научните изследвания и самоуправлението на университетите, но автономията не означава липса на отговорност! Когато вътрешните механизми за контрол не успяват да предотвратят нарушения или когато студенти сигнализират за натиск и ограничаване на участието им в решенията, държавата има задължение поне да гарантира, че законовите стандарти за прозрачност и защита на правата са спазен!
Ректорът и изпитанието на автономията
Ректорът проф. Мирослав Дачев има ексклузивна роля в драмата. Обвинен за липса на ефективен диалог, за отслабено институционално участие във FilmEU и за управленски практики, поставени под въпрос от одита на МОН, проф. Дачев последователно отказва да се оттегли. Позовава се на законността на своето управление и на подкрепата, която има в органите на академичното самоуправление. Казва „Имаме мандат и подкрепа от Общото събрание.“ Предстои през септември да се види дали Общото събрание ще потвърди единствено законността на този мандат, или и неговата легитимност в очите на академичната общност.
Случаят с НАТФИЗ излиза далеч извън стените на академията. Той поставя пред всички университети въпроса дали академичната автономия е само право на самоуправление, или и задължение за прозрачност, отчетност и уважение към академичната общност.
Кризата в НАТФИЗ не е „домашен“ конфликт, нито поредният университетски скандал. Тя е част от по-широк европейски дебат за границите на академичната автономия и отговорността на университетските ръководства. Казусът в Университета в Съсекс във Великобритания показа, че дори в утвърдени академични системи автономията не изключва публичния дебат за начина, по който се упражнява властта, защитават се правата на членовете на академичната общност и се възстановява доверието между студенти, преподаватели и ръководство. Случаите са различни по своя предмет, но поставят един и същ принципен въпрос: може ли университетът да се позовава на автономията си, когато вътрешната общност е дълбоко разделена и студентите не разполагат с реални механизми за участие и защита на правата си
Студентите имат реален глас в образователните институции
Случващото се в НАТФИЗ излиза далеч извън рамките на една театрална академия. Както казахме в началото на разказа, кризата през юли в Академията по изкуства не е „домашна мизерия“. Тя поставя пред всички български университети въпроса дали академичната автономия е само право на самоуправление или и задължение за прозрачност, отчетност и уважение към студентите и преподавателите.
Защото автономията не е убежище за властта. Тя е обществен договор, който съществува дотолкова, доколкото академичната общност продължава да има доверие в своите институции. Този договор не е българско изключение. Споменатият конфликт в Университета в Съсекс премина по същата писта, но… ръководството избра да защитава и двете едновременно! НАТФИЗ поставя най-важният въпрос, но в друг контекст: може ли да има истинска академична автономия, ако студентите нямат реален глас в институцията, която определя тяхното образование и бъдеще?
И още нещо, струва ни се, най-важно.
Автономията не може да бъде щит срещу критика, а студентите не могат да бъдат сведени до получатели на административни решения. Не случайно един от плакатите им гласи „Аз не съм семестриална такса“. Те са част от академичната общност. Техните права са мярката, по която се измерва демократичността на една автономна институция.
Снимки: Юлиана Методиева
Източници:
[1] https://www.mediapool.bg/mon-pravi-krachka-nazad-ot-problemite-v-natfiz-dokato-naprezhenieto-mezhdu-studenti-i-rakovodstvo-raste-news386081.html
[2] https://www.marginalia.bg/novi-razkritiya-za-upravlenieto-na-natfiz-sapatstvaha-poreden-studentski-protest-s-iskane-za-ostavkata-na-rektora/
[3] https://www.marginalia.bg/prof-elena-trencheva-zalogat-ne-e-rektorskiyat-mandat-a-myastoto-na-natfiz-v-evropa/
[4] Ibid
[5] https://www.marginalia.bg/prof-elena-trencheva-zalogat-ne-e-rektorskiyat-mandat-a-myastoto-na-natfiz-v-evropa/
[6] https://www.dnevnik.bg/obrazovanie/2026/07/30/4941267_miro_chao_s_nov_protest_desetki_studenti_ot_natfiz/
[7] https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23299074?fbclid=IwY2xjawTYi_xwZG9mBWV4dG4DYWVtAjEwAGJyaWQRMU5Vck5GdHZqNml1OXMyVGRzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEeZx0Gm9qONnWBCrMj6mkRi_xuvHVL0xyoDXpqW_GRcAxJr0CtIEn98YFcaBs_aem_iMOK5EZakb-kdrnSHd2how
[8] https://www.segabg.com/category-observer/krizata-natfiz-ne-mozhe-da-ostane-zad-kulisite?utm_id=97757_v0_s00_e0_tv2_a1demo0dzs85iw&fbclid=IwY2xjawTb3eBwZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAGJyaWQRMU5Vck5GdHZqNml1OXMyVGRzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEe2ORlQylCvNswEqLDTD1tnpBH1SHFehItRdUtAAohXeFmGVtFRLYFw1mfdlE_aem_wqjUh9zbMPX_qcwqvWdmAg
