Победата на българската представителка на Евровизия радва, но и задължава. Страната ни получава рядък шанс да направи впечатление в европейски мащаб, да привлече внимание към своята култура и да даде тласък на туризма и интереса към себе си. Такива моменти са рeдки; те не са активно търсени, нито стратегически планирани. Победата на Дара безспорно дължи много на таланта на изпълнителката и удачно подбраната продуцентска формула, но в немалка степен и на факта, че европейската публика оцени нейната спонтанност и липсата на активна маркетингова кампания зад нея, в контраст на някои от страните, претендиращи за призови места. Тази разпозната автентичност допринесе за неочакваната, но безпрецедентно убедителната победа. В живота има моменти, когато да си малък и слабо известен е преимущество, защото големият талант получава шанс да изпъкне.
Проблемът е, че това, което спомогна за победата на конкурса, е противопоказно за организацията на самия конкурс. Провеждането му през следващата година поставя три сериозни предизвикателства. В период на отчетлив бюджетен дефицит, довел до повдигнати вежди от Европа и нова емисия на държавен дълг, се налага да се предвидят допълнителни разходи, насочени към развитие на инфраструктурата и осигуряване на високи технически стандарти, сравними с тези в предишни издания на конкурса в Западна Европа. Ентусиазмът, с който обществото посрещна новината за предстоящото домакинство, е напълно разбираем, но основан на ограничено разбиране на икономическите показатели на домакинството. Както показват редица изследвания, икономическата полза от Евровизия е реална, но далеч не гарантирана и не равномерно разпределена. Най-добри показатели са постигнати в страни, като Швеция и Англия, които имат развита туристическа и транспортна инфраструктура, позволяваща провеждането на конкурса без значими разходи за подобряване на транспортни връзки или зали. Това не е ситуацията в България. В това отношение, нещата изглеждат най-обещаващи в София, но Арената предвидена за спектакъла е разположена в непривлекателен район на града, където понастоящем няма метростанция, нито заведения в непосредствeна близост. Но пък има транспортен възел, създаващ впечатление за ничия земя. Изисква се въображение да си представим карнавална атмосфера в непосредствена близост.
Второто условие за икономическа целесъобразност е наличието на мощна държавна телевизия, с бюджет, позволяващ поемането на значими предвидени и непредвидени разходи, свързани с организацията на предаването. На Българска национална телевизия ще й се наложи да надскочи силно себе си: както като бюджет, така и като ниво на развлекателни програми. Съвсем очаквано, ползата за държави с развита инфраструктура и обемни продуцентски бюджети е далеч по-голяма от тази за малки държави, които са в принципно неизгодна позиция и рядко реализират значима печалба, след приспадането на пропорционално по-високите разходи.
Важно е да се подчертае, че ползите и разходите са неравномерно разпределени. Разходите са основно за сметка на данъкоплатеца, докато ползите са най-вече за ресторанти, хотели и барове в непосредствена близост до събитията. Изследване в района на Ливърпул на разходите на индивидуални клиенти, отчетени на базата на кредитни карти, показва, че големите печеливши са бизнеси в непосредствeн радиус от 15 минути пеша от местата на провеждане на събитията. Отвъд този радиус, ползите са силно ограничени. Ще е необходимо много точно планиране на разположението на развлекателното градче и обектите около него. При удачно планиране, финансовите резултати са положителни, но данните показват, че увеличеният туристически поток е краткосрочен и рядко надвишава текущата година.
Осигуряването на качественa артистична продукция и реализирането на икономически ползи зависи до голяма степен от организацията. България няма опит с организирането на големи културни събития от Европейски мащаб. Нямаме фестивали, които привличат десетки хиляди посетители, музейните ни изложби са много далеч от посетителските числа, които съпътстват значими културни събития в Западна Европа. Ще е необходима точна и навременна координация между институции, ще са необходими партньорства със западни компании и мислене в по-крупни мащаби, което не е привично по тези ширини. Най-вече е необходима висока степен на прецизност, която е изключително ценна, защото е сравнително рядкa. Наскоро се оплаках в банката си за поредица от грешни решения на техен служител. Отговорът, който получих: “Господине, вие в коя държава живeeте?”. Въпрос безмилостно рeторичен. Дали в държавната администрация или частния сектор, сравнително високата степен на толерантност към липсата на прецизност е фактор, който трябва да бъде открито отчетен и да залегне в подготовката на събитието от самото начало. На подобни форуми неточностите са видими.
Третото предизвикателство е в категорията на естетиката. Евровизия е конкурс на масова, популярна музика, но с претенцията да бъде поднесена по изискан начин. Това включва избора на водещи: с отличен английски език, привлекателна визия, бърза
реакция и чувство за хумор, както и подбора на подходящ стил на обличане. Визия и поведение във “висок” стил са дефицитна стока у нас, конкретно видимо в липсата на “луксозен” сегмент в потреблението и невъзможността да се развие “луксозен” туризъм в страната. “Луксът” в България е показен и натрапчив: огромни къщи със забори и маркови автомобили с агресивен маниер на движение по пътищата. Истинският лукс е деликатен и ненатрапчив, той е основан на познание на тенденции във форми и цветови гами, внимание към детайлa, разпознаване и въплъщаване на кодовете на луксозното потребление. Той е това, което отличава обикновен ресторант от този със звезда на Мишлин. Какъвто в България, закономерно, няма. Не поради липса на покупателна способност.
В пазарната логика всяка липса е и възможност. Провеждането на конкурса на Евровизия е шанс за България. Ползата не е толкова увеличеният брой нa туристи в месеците след провеждането. Ползата е възможността да се проявиш на по-високо ниво от обичайното. Да се погледнеш в огледалото и да се видиш по различен начин, в изискан стил и с уверен поглед. Да станеш за три часа арбитър на добър вкус; не пред съседите, а на континента. България има историческата привилегия да е член на елитарен клуб, но рядко се държи като такъв. Седи в ъгъла, мълчи или в полушепот предлага “изключения” от правилатa със съмнителна полза. Победата в този конкурс е реално постижение, тя ни дава възможност да се представим на Европа такива каквито не сме, но можем да бъдем.
Тази победа идва в подходящото време, тя отбелязва небходимостта количествените натрупвания от последното десетилетие, във формата на растящи заплати и покупателна способност, да се трансформират лека-полека в качествени изменения. По-малко стрoителство, но по-качествено и по-естетично. По-малко университети, но с по-високо качество на образование. По-добра организация на работа, по-голямо внимание към детайла и към нуждите на клиента. Повече стил и естетика във всичко, коетo правим. Това е нагласата, която е необходима за провеждането на конкурса следващата година, но и която трябва да развием в България в следващото десетилетие.
Тя е и причината, по която стартирахме проекта “Софийски критици”: един скромен, но искрен опит да помечтаем, да изискаме повече от себе си и другите, и да допринесем за състоятелен дебат по щекотливи теми и за повече елегантност в изказа. За повече внимание към културата, с надежда в спосoбността й да променя за добро.
Думата „визия“ е ключова в марката “Евровизия”. Под “визия“ се разбира способността да си представим как би могло да изглежда бъдещето, съчетана с дългосрочно мислене и творчество, за да го планираме. Това е визията, която мотивира и насочва, и която ни помага да си представим едно по-хармонично бъдеще. Това е дарът, който ни направи Дара. Възможността или по-скоро, необходимостта, в рамките на една година, да действаме с размах и самочувствие, и да (се) видим различно.
