При софийската група One Day Less въпросът към кой жанр принадлежат не е толкова съществен, като тук думата “принадлежат” не бива да се приема много буквално. Самите музиканти очевидно не държат да участват в решението на този етикетен казус, като в свое интервю за “Лицата на града” елегантно наричат жанровото си поле на себеизразяване „алтернативната страна на рока“, също почти веднага отварят вратата към широк спектър от влияния, като изброяват редица техни любимци, разнообразни и явно повлияли ги артисти. Това е важна отправна точка, защото музиката им не звучи като упражнение по жанрова принадлежност, а като опит различни музикални езици да бъдат прекарани през една и съща групова чувствителност. Досега тази чувствителност е демонстрирана в два албума – „Призми“ от 2023 г. и „Хартиени цветя“ от 2024 г. – между които се усеща запазване на стила, както и разширяване на композиционния речник.
Очевидното развитие, идващо с втория албум на групата, е добавянето на още авторски репертоарен материал на база на вече съществуващия от първия албум. Но по-съществено развитие се случва по отношение на добавеното разнообразието на самия композиционен език. Въпреки че „Призми“ и „Хартиени цветя“ неоспоримо звучат като дело на една и съща група, между тях има отчетливо преместване на фокуса – от рифа като основен градивен елемент към по-разнообразна хармонична и мелодична структура. Групата се придържа към рифовия подход, рифът остава едно от най-разпознаваемите им изразни средства, но във втория албум той вече не е сам в ролята си на основен носещ елемент на композицията. Песните разчитат по-малко на повторението на една китарна фигура, като възприемат и едно по-широко хармонично пространство, в което да се развиват. Това си личи особено ясно, ако се погледне през отношението на двата албума при употребата на мажорни и минорни ладове.
Албумът „Призми“ започва с две песни в мажор – „Purity“ и „Има ли някой“, като след това преминава в преобладаващо минорно звучене: „Сън в реалност“, „Humanity“, „Позор“ и „До мръкване“ стъпват на минорна основа. „Суша“ вече въвежда по-дръзка драматургия чрез преходи от минор към мажор между куплети и припеви. Тази картина е показателна, тъй като в „Призми“ мажорът и минорът функционират най-вече като отделни емоционални полета, докато в следващия албум музикантите започват по-често да появяват интерес към прехода между тях. Вместо да е просто „тъмният“ материал, минорният лад вече може да е отправна точка за разцъфване в мажорно звучене или обратното, като именно това преобразуване носи част от драматургията на песента. Във втория албум тази идея се развива значително. Той започва с „Наред“ (минор), последвана от „100 Зъба“, където отново има преход от минор към мажор между куплет и припев. Следват различни решения: „Хартиени цветя“ и „Бели спомени“ остават в минор, „Белези“ преминава в мажор, „Ела“ и „Борил“ се връщат в минор, а „Здравей“ и „Прелести“ отново са мажорни. „Едва едва“ тръгва в минор и отваря припева към мажор, докато „Pale Blue“ съществува и в по-разнообразни ладове.
Преходът от минор към мажор в „Суша“ от първия им албум вече има продължение в „100 Зъба“ и „Едва едва“, като това се оформя в един от интересните композиционни похвати на групата: мажорният лад не е задължително начало, а може да бъде резултат от развитие, което е на пръв поглед малка, но съществена разлика. Когато песента започва в минор и припевът премине в мажор, наред с по-светлия припев до слушателя достига и промяна на хармонична функция. Припевът, освен например по-висок мелодично, по-динамичен или мелодичен етап се превръща и в хармонично събитие вътре в рамките на песента. Именно това движение придава на песента по-ясно вътрешно движение и разкрива развитието на One Day Less като композитори.
В албума „Призми“ композиционната енергия идва предимно от рифа: китарата задава фигурата, басът я уплътнява или пренасочва, барабаните изграждат динамиката и посочват релефа около нея. Формата прогресира чрез повторение, натрупване, отнемане и връщане на материала. В албума „Хартиени цветя“ този принцип остава, макар че вече не функционира като достатъчен сам по себе си, а песните разчитат и на хармонични промени между отделните си части. Куплетът и припевът, освен чрез динамика, мелодия или нов риф и мелодия, вече могат да се разграничават и чрез различно тонално усещане, което прави аранжимента по-малко зависим от постоянното присъствие на тежка китарна фигура. Това не бива да се тълкува като отслабване на китарната идентичност на групата. Рифовете остават важни, но вече са част от по-голяма композиционна система – елемент, а не непременно основна чат от композицията. Естествено развитие за група, силно повлияна от алтернативния рок и грънджа, където рифът често е едновременно хармония, ритъм и мелодичен жест, а една китарна фигура може да определи цялата идентичност на песента. One Day Less тръгват от тази логика, но постепенно я разширяват. В албума „Призми“ вокалните линии са силно свързани с рифовия материал – работят в неговото пространство и черпят напрежение от интензитета на инструменталния съпровод. В албума „Хартиени цветя“ мелодиите изглеждат по-самостоятелни. Когато съпроводът предлага повече хармонични възможности, мелодията вече не е длъжна да следва постоянно логиката на китарния риф – може да заеме собствено пространство, да бъде по-плавна и разгърната или, обратно, да контрастира по-рязко с инструменталната основа. В този смисъл мелодичното развитие на групата между двата албума е също толкова важно, колкото хармоничното.
Друг важен аспект на промяната е езиков. В „Призми“ има осезаемо присъствие на английски – „Purity“ и „Humanity“ са очевидни примери. В „Хартиени цветя“ центърът вече е категорично български: „Наред“, „100 Зъба“, „Хартиени цветя“, „Бели спомени“, „Белези“, „Ела“, „Борил“, „Здравей“, „Прелести“ и „Едва едва“ носят музикалната фраза именно на български език, докато англоезичното „Pale Blue“ остава по-скоро изключение. Това не е просто текстова промяна, защото езикът влияе пряко върху мелодията. Българският език има различна акцентна и ритмическа структура от английския, различна дължина на думите и различен естествен ход на фразата – независимо на какъв език се изгражда вокална мелодия, композиторът трябва да съобрази музикалния акцент с езиковия, а това неизбежно влияе върху ритъма на вокалната линия. Затова увеличаването на българските песни във втория албум може да се разглежда и като музикално развитие, не само като езиково – One Day Less започват да намират по-собствена вокална физиономия именно чрез българския език. Това е важен детайл от развитието на група със силно присъствие на алтернативната рок сцена у нас. И в двата албума личи влиянието на световната алтернативна сцена, но във втория то вече минава през мелодии на български и през по-разнообразна композиционна структура. Може би точно в тези две посоки – към по-широк музикален речник и към композиране на български, се крият съществените черти от развитието на групата.
От първия до втория албум музиката на One Day Less не става по-сложна като самоцел, а по-разнообразна. Рифът вече не е задължително натоварен с отговорността на основен двигател, хармонията получава заслужено важна роля, мажорният и минорният лад вече функционират, освен като устойчиви тонални пространства, също и като различни етапи в развитието на песента, мелодиите получават повече свобода, а българският език се превръща в естествена част от целия процес. В „Призми“ групата доказва, че може да изгради собствен звук от риф, динамика и тембър, а в „Хартиени цветя“ показва и нещо друго – че този звук може да стане основа за по-широк композиционен език. Тук е надграждането между двата албума: първият е по-концентриран, вторият — по-разгърнат; първият функционира предимно през китарния риф, вторият добавя хармонични похвати; първият изгражда драматургията си главно чрез динамика и тежест, а вторият я смесва с ладови промени, по-разнообразни мелодични решения и по-голямо разнообразие между песните. Развитието на групата обаче не изглежда като отказ от първоначалната идентичност. One Day Less звучат като One Day Less. Просто вече имат повече начини да го направят.
Снимки: https://onedayless.bandcamp.com/
