Често се говори за криза на критиката. Според Вас има ли днес жива критическа среда в България и кои автори следите с интерес?
Има криза и аз съм част от нея. Очаквам от Литературен вестник да ми каже кое е за четене, кое не е. Но публикувам там само утвърдителни рецензии. Има университетски изследвания, които са добри. Например в катедра Романистика. Не мога да кажа същото за критиките в Иберо – Романската катедра. Смятам, че някои изследвания върху латинската и старогръцката литература са образцови.
Как изглежда съвременната френска критика през Вашия поглед? Съществуват ли фигури, които продължават традицията на големите френски интелектуалци и критици?
По същия начин. Критици, които продължават добрата френска традиция бих споменал много – Жак Льогоф, Мишел Зенк, Жан Фрапие, Люк Фери, Андре Конт-Спонвил, Рене Жирар.
Получихте ли рецензии за Вашата книга „Средновековието – далечно и близко“? Зарадвахте ли се?
Получих рецензия от проф. Весела Генова, публикувана в Литературен вестник. Комплиментите по мой адрес ме радват, но аз не се отъждествявам с тях. Харесват ми, защото отговарят на моя идеал за преподавател и изследовател.
Кое е по-страшно за един автор – отрицателната рецензия или мълчанието?
Аз предпочитам да замълча, вместо да давам отрицателна рецензия. Но зависи от отговорността ви. Не винаги съм спазвал този принцип.
