Проектът „Вкус и формули за утре“ не започна като стандартна юбилейна изложба. Той тръгва от опит да се събере един разпръснат образ на художника и архитект Николай Дюлгеров: този от писмата, от предметите, от дизайна, от таверна „Сантопалато“, от италианската футуристична среда, от българската памет и от работата на преподаватели и студенти днес.
Въпросите зададе д-р Анжела Данева, куратор на проекта и автор на идеята за отбелязване на юбилейната годишнина от рождението на Николай Дюлгеров.
Анжела Данева: Защо приехте да влезете и да участвате в този сложен разказ?
Надежда Янакиева, историк на изкуството, административен координатор и съкуратор на проекта:
Още в началото, когато ми споделихте идеята за възстановка на футуристичната таверна Сантопалато, преди повече от две години, тя ми се стори изключително иновативна и провокативна. Това не е традиционна изложба, в която произведенията на автора, картини, подредени на стената, са представени в класически формат. По-скоро става дума за реконструкция, за интерпретация на един свят, на една среда, дори на паметта около Николай Дюлгеров.
Анжела Данева: Дюлгеров е българин, но голямата му творческа биография се разгръща в Италия. Не е ли точно това причината той да остава труден за българската културна памет?
Владимир Димитров, историк на изкуството, преподавател в НБУ:
Струва ми се, че именно това го прави труден за българската културна памет. Не защото не е български художник, а защото голямата част от неговото творчество се ражда извън българската художествена система и нейните институции, публика и критика. С други думи, той не се вписва лесно в традиционния национален разказ за развитието на българското изкуство.
Анжела Данева: А може ли Дюлгеров да ни принуди да преразгледаме самата представа за „български художник“?
Владимир Димитров:
Бих казал, че подобно определение зависи от гледната точка. Ако мислим единствено в национални категории, отговорът не е еднозначен. Но ако разглеждаме европейската култура като пространство на обмен, идеи и творчески биографии, тогава без съмнение той е и наш художник: български по произход, европейски по мащаб на своето творчество. Дюлгеров не ни принуждава да се откажем от понятието „български художник“, а да го разберем по-широко.
Анжела Данева: Защо приехте да се включите в проект за художник, който не се побира удобно в нито една ясна категория?
Тодор Петев, историк на изкуството, преподавател в НБУ:
Интересуват ме тъкмо такива фигури, които разместват удобните карти на изкуствознанието. Дюлгеров е изпитание за самите ни категории: национално, европейско, авангардно, приложно, художествено.
Анжела Данева: Как трябва да мислим Дюлгеров: като българин в италианския футуризъм, като европейски артист, като дизайнер на модерността, или именно като фигура между всички тези определения?
Тодор Петев: Николай Дюлгеров трябва да бъде мислен не като принадлежност, а като напрежение. Българският му произход, италианският футуризъм, архитектурата, дизайнът и всекидневната среда не са отделни етикети, а взаимно усилващи се полета. При него модерността не е стил, а начин да се живее бъдещето.
Анжела Данева: Кое би било най-опасното опростяване в разказа за него?
Тодор Петев: Най-лесно е да го присвоим – ту като българска гордост, ту като страничен герой на италианския футуризъм. И двете са удобни, и двете са неточни. Дюлгеров е значим именно там, където разколебава принадлежностите.
Анжела Данева: Защо приехте да работите с предизвикателството интерпретация на прочутата таверна „Сантопалато“ – една от най-странните идеи на футуризма, в която храната, пространството, предметът и поведението се мислят заедно?
Ива Добрева, дизайнер, преподавател в НБУ:
Приех да участвам и да работя със „Сантопалато“, защото това определено е предизвикателство за един дизайнер, а също така и чест. Дизайнът започва от момента, в който е осъзнато, че нещата е необходимо да се мислят комплексно.
Анжела Данева: Какво искате зрителят да усети: историята на „Сантопалато“ или провокацията, че вкусът също може да бъде авангард?
Ива Добрева: Да се представи футуризмът днес, е сложно, защото съвременната публика трудно би могла да почувства възторга на футуристите от динамиката, шума, техниката и енергията на модерния град. По-скоро бих искала зрителят да успее да се докосне до това въздействие.
Анжела Данева: Каква идея от Дюлгеров може да бъде полезна за един млад дизайнер днес: предметът, пространството, ритъмът, цветът или смелостта да не стоиш в една дисциплина?
Румен Кожухаров, преподавател по интериорен дизайн:
Най-хубавата идея, която можем да си откраднем, без да ни гледат лошо за това, е, където и да отидем, да не бягаме от себе си. Корените и историята ни са тези, които ни дават възможност да допринесем с нещо за света.
Анжела Данева: Футуризмът говори за скорост, ритъм, монтаж, град и движение. Какво от това може да бъде интересно за анимацията днес, без да звучи като стара авангардна поза?
Велислава Господинова, кино и анимация, преподавател в НБУ:
В днешното време, завладявано все повече от мейнстрийма на изкуствения интелект и виртуалната реалност, завръщането към материалното тактилно усещане, в случая с анимирането върху филмовата лента, се явява по-скоро като бунтарски, експериментален акт.
Анжела Данева: Ако трябваше да покажете Дюлгеров не с биография, а с един кратък движещ се образ, какъв би бил той?
Велислава Господинова: Такъв движещ се образ би бил именно това, което представяме и в нашия филм: менящи се, метаморфоризиращи едни в други геометрични и органични фигури, като размножаващи се кръгове, шахматни квадрати, увиващи се спирали и пронизващи триъгълници, балансирани от органични вълнообразни и динамични линии.
Анжела Данева: Ако Николай Дюлгеров влезе днес в ателието по стъкло, кое според Вас би го впечатлило повече: технологията, материалът или свободата, с която младите автори преминават между различни дисциплини?
Моника Найденова, художник, преподавател в областта на художественото стъкло в НБУ:
Обвързвайки въпроса с личността на Николай Дюлгеров, категорично вярвам, че именно свободата на младите художници би го развълнувала. Мисля, че най-силно би го впечатлило отсъствието на граници: свободата един художник да мисли отвъд конкретната техника, да съчетава различни подходи и да изгражда собствен визуален език.
Анжела Данева: Какво научават младите автори от Дюлгеров: как се прави изкуство, или как не се приемат границите между изкуство, дизайн, технология и материал?
Моника Найденова: Неговият пример показва, че творческият процес започва от идеята, а не от дисциплината, в която тя трябва да бъде реализирана.
Анжела Данева: Какво трябва да чуе публиката в изложбата: машина, град, ритъм, напрежение, или усещане за бъдеще?
Симо Лазаров и Росица Бечева, преподаватели по музика в НБУ:
Присъстващата на изложбата публика ще има възможността да усети взаимодействието между визия и звук в проекта „Синхроничности“ на студентите в програма Анимация, в който футуристичните идеи на художника Николай Дюлгеров са интерпретирани не само във визуалния разказ, но и в музиката и саунд дизайна към проекта.
Анжела Данева: Николай Дюлгеров е важен днес, защото…
Надежда Янакиева:
Николай Дюлгеров е важен днес, защото днес живеем в неговата визия за бъдещето.
Моника Найденова:
Творческият процес започва от идеята, а не от дисциплината, в която тя трябва да бъде реализирана.
Велислава Господинова:
Николай Дюлгеров е важен днес, защото той е един от малкото български художници, които стават неделима част от световния модернистичен авангард.
ЕКИПЪТ ПИТА КУРАТОРА
Надежда Янакиева: След две години работа по проекта, не се ли оказа, че най-трудното не е да покажем Дюлгеров, а да решим как изобщо да говорим за него днес?
Анжела Данева:
Да, това е едно от трудните неща. Дюлгеров не позволява лесен разказ. Той е художник, архитект, дизайнер, участник в италианския футуризъм и българска фигура, която все още не сме разгърнали достатъчно в собствената си културна памет. Затова изложбата не търси окончателен образ, а по-скоро отваря различни врати към неговия свят.
Велислава Господинова: Когато една изложба разполага с ограничен брой оригинали, къде минава границата между реконструкция, интерпретация и риск да създадем нов образ на художника?
Анжела Данева:
Тази граница е много важна. В проекта показваме оригинални произведения и керамика по негови проекти, но изложбата не е ретроспектива. Тя работи със следи: архив, предмети, документи, дизайн, звук, материал и съвременни интерпретации. Риск има, разбира се. Но по-големият риск според мен е Дюлгеров да остане заключен в няколко познати определения, без да се види сложността на неговото мислене.
Симо Лазаров и Росица Бечева: Какво трябва да остане в паметта на публиката след тази изложба: Дюлгеров като българин във футуризма, или Дюлгеров като автор, който разширява самата представа за изкуство?
Анжела Данева:
Бих искала да остане второто, без първото да се губи. Да, Дюлгеров е българин в италианския футуризъм, но това не е достатъчно. По-интересното е, че при него изкуството не е затворена територия. Форма, предмет, архитектура, реклама, вкус и поведение могат да бъдат част от едно общо мислене. Това го прави важен и днес.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Този разговор не изчерпва проекта, разгърнат в галерия „УниАрт“ на Нов български университет. Той показва как около Николай Дюлгеров се събират различни професионални гледни точки: кураторска, изследователска, дизайнерска, визуална, материална и звукова. Проектът „Вкус и формули за утре“ не търси лесен за възприемане образ на Дюлгеров. Проектът го разглежда като фигура на движението между България и Италия, между изкуство и дизайн, между предмета и идеята, между миналото и бъдещето.
А какъв е вкусът на утрешния ден?
Разговорът за Дюлгеров продължава и сред посетителите на изложбата. На масата във футуристичната таверна „Сантопалато“ те оставят свои рецепти за утрешния ден. Появяват се напитки с вкус на сутрешна мъгла, бисквити, които се превръщат в газ, и квадратни ястия с неочаквани съчетания на вкусове и аромати.
Рецептите са представени на езика, на който са създадени, като част от спонтанния и многоезичен разговор, който изложбата поражда сред своите посетители.
„Morning Mist“ – „Сутрешна мъгла“ – „Try Me“ – „Опитай ме“ – „Квадратно око“
В галерия „УниАрт“, Нов български университет
24 септември – 30 ноември 2026 г.
Работно време: понеделник – петък, 11:00-19:00 часа
