Текстът е публикуван в сп. „Проблеми на изкуството”, 2026, № 3, с. 73–75, под заглавие „С вкус и формули за утре. За изданието Николай Дюлгеров (1901–1982) в писма. 125 години от рождението”. Препубликува се с любезното разрешение на редакцията на списанието „Проблеми на изкуството”.
Интердисциплинарният проект и изложбата Вкус и формули за утре, посветени на 125-годишнината от рождението на Николай Дюлгеров, са резултат от изследователско и творческо завихряне с тяга от успелите българи в модерна Европа[1]. Оригиналната идея на д-р Анжела Данева е да покаже пътя на архитекта, художник и футурист, като даде нов хоризонт на студентите от НБУ и на изкушената публика отвъд преекспонираното ни битие „днес“ и „сега“. Проектът е замислен като споделено преживяване, което вярно улавя един от кодовете за възприятие на съвременното изкуство. Създаването на условия за осмисляне и индивидуално потапяне в опита и постиженията на този творец с международна известност не само позволява актуалното му интерпретиране, но и обогатява изкуствоведското знание, историята на междукултурния обмен и изследването на общественото развитие през модерната епоха.
Изданието „Николай Дюлгеров (1901–1982) в писма“[2] е приносно представяне на една изключителна фигура за модернизма в Европа и в частност за България. Отбелязването на 125-годишнината от рождението на известния художник и архитект чрез критическо публикуване на архивни материали носи заряда на автентичното знание за все още недостатъчно изследваната му творческа дейност и житейски път. От личните фондове на Асен Василиев и Иван Ненов, съхранявани в Централния държавен архив в София, и от личния архив на Тулио д`Албисола в Италия са подбрани 57 писма и пощенски карти, които да осветлят личността на Николай Дюлгеров – като темперамент и мировъзрение и да конкретизират факти от биографията му; да доизградят представата ни за времето; да допълнят историческия разказ за изкуството чрез проследяване на взаимообмена между отделните автори; да очертаят влиянията и взаимодействията; да изяснят разбирането им за естеството на изкуството и неговата социална роля. Тези и още редица зрителни ъгли, през които да осмислим информацията от личната кореспонденция на Дюлгеров, стават възможни благодарение на успешно преодолените палеографски предизвикателства, трудностите с датирането и подредбата на писмата без посочени данни, както и идентификацията на споменатите лица – с прякори или единствено присъстващи с инициали персонажи. Опитът за критически анализ изисква контекстуализиране на епохата и поглед върху художествените и културните процеси, което в конкретния случай е затруднено и от множествеността на локациите, които се обхващат. Поясненията на възприети в местния контекст названия са важни за международната публика, а редица загатнати или споменати битови[3] или професионални дейности – като предпочитанията за определени марки бои, хартия или стативи например – изискват и разширяване на амплитудата на проучването по посока на стопанските и социалните аспекти. Разновидовият и многожанров творчески опит на Николай Дюлгеров предпоставя и многопосочността на изследователското търсене. В настоящото издание сме свидетели на умението да се прецизират и да се включат към авторския анализ основните, трасиращи посоки, да се акцентира на водещи за културата и изкуството места и събития, от които всеки би могъл да продължи научното дирене, воден от собствените си изкушения. Публикуването на писмата на три езика и приложеният научен апарат способстват и за това редица имена и събития от историята на изкуството в България да станат част от международната изследователска среда, а за нас – с лекота да възприемем непознатия контекст. Посочването на източниците на информация в бележките под линия би улеснило последващата работа на любопитния читател и би решило проблема с фактическата достоверност на данните. Освен пътувалите пощенски карти[4] илюстративният материал включва и изображения, за които става дума в писмата и които доизграждат контекста с визуално присъствие. Графичният образ на почерка, типографският облик на писмата, фирмените знаци и бланки, пощенските марки[5] са непосредственият портал, през който се пренасяме във времето.
Конструирането на изданието се подчинява на вътрешна хронологична подредба (от 1918 до 1975 г.), а писмата са обособени в три отделни части според адресата им. Този подход улеснява проследяването на връзките между творците, развитието на взаимоотношенията им и способства за оразличаване на нюансите в различните типове комуникация между тях. Както е посочено и в авторския текст – така стават видими нивата на общуване: интимното, професионалното, колегиалното. Изложението в критическия анализ следва посоченото структуриране и търси онези специфики, които ще характеризират отношението с приятеля от детинство Асен Василиев, съмишленика, партньора и клиента Тулио д`Албисола и колегата и приятеля Иван Ненов. Както посочва Анжела Данева, Николай Дюлгеров е „човекът, който свързва различни светове – между Кюстендил и Торино, между източната чувствителност и западната рационалност, между интуицията и формата“ (Николай Дюлгеров в писма, 2026: 24).
Именно тази многоаспектност на фигурата на Николай Дюлгеров, както посочихме, създава предпоставки за разнопосочни изследователски търсения и оформя нуждата от разширяване на историографския коментар на писмата, прецизиране и допълване на фактите, проследяване и анализ на само загатнати или споменати художествени събития, както и продължаваща работа по идентифициране на споменати лица, реализирани обекти и творби, които, предполагаме, са все променливи величини от формулите за утре.
Към вече посочените достойнства на юбилейното издание – сполучливият подбор, запазената езикова автентичност на писмата, публикуването на български, италиански и английски език, опитът за контекстуализиране на времето, богатият илюстративен материал и информативността на научния апарат и приложенията – е задължително да откроим и графичното оформление. Корицата и художественият облик на книжното тяло са дело на Христо Алексиев. Като безспорен ерудит в своята област, той съотнася „конструктивната воля“ на тяхното време към изискванията на съвременната визуална култура. Простотата, логиката, пропорцията, цветността са принципите на художествения език на изданието, почерпени от рационалната архитектурна мисъл, също както и устремът, изненадата, пробивът и пак цветността, но вече от втората вълна на футуризма. Разпознаваемият авторски почерк създава персонализирана визия и същевременно участва в конструирането на изследването на футуризма и модерността.
Научното издаване на лична кореспонденция е важен и динамичен дял от текстологията и документалистиката, а публикуването на „Николай Дюлгеров (1901–1982)“ в писма се превръща в събитие за сферата на културата и изкуствознанието, както и в ценен източник при проследяването на културните контакти и международния обмен, запазената идентичност и вкус. Всички тези качества са оценени високо и от подкрепящите както проекта, така и изданието институции. В приветствените думи на Мария Маца (директор на Италианския културен институт в София) и на д-р Георги Текев (изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ) се усеща онази институционална ангажираност и съпричастност към темата и личността на Николай Дюлгеров, неугасваща във времето. През 2000 г. в залите на Софийската градска художествена галерия по повод лекциите на Джорджо Ди Дженова, поканен от Нов български университет, е реализирана изложба Николай Дюлгеров. Творби от колекции в България с участието на Националната художествена галерия и Художествената галерия в Кюстендил. Отбелязването на 100-годишния юбилей на известния ни модернист, част от историята на италианския футуризъм, става с успешно представената в Рим, Торино, София и Кюстендил изложба Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност[6].
Изданието „Николай Дюлгеров (1901–1982) в писма“ с актуалните за съвременността ни послания не само дава възможност да се съпреживее и изведе на следващо ниво осмислянето на фигурата на изявения художник и архитект, но и чрез автентичността на публикуваните материали служи като маркер за истинност в заливащия ни информационен поток. Автентичното знание и критическият поглед към него задават вкус и формули за утре.
Бележки:
[1] Проектът е реализиран с подкрепата на Централния фонд за стратегическо развитие и фонда Издателска дейност на Нов български университет, Фондация Център Българо-европейски културни диалози и Италианския културен институт в София.
[2] Николай Дюлгеров (1901–1982) в писма. 125 години от рождението. Анжела Данева (автор и съставител), Христо Алексиев (графичен дизайн и корица). Издателство на Нов български университет, София, 2026.
[3] Така например от желанието на Н. Дюлгеров да помогне на приятеля си и съмишленик Тулио разбираме за непознати детайли от епохата. Загрижен за неговото здраве, Дюлгеров му изпраща „уред за приготвяне на кисело мляко“, който почти възмутен Мацоти връща на фирмата производител. Покрай този жест изплуват данни за предприемачи като Българска къща Пуйчев. Насърчени от изследванията на Иля Мечников за ролята на киселото мляко върху дълголетието на българите, през 1930-те години те разпространяват в Европа (предимно във Франция и Италия) закваски и съдове със специални, визуално онагледени инструкции за „домашна или индустриална закваска на кисело мляко в чужбина“.
[4] Изборът на илюстровани пощенски карти, особено от престоя на Дюлгеров във Виена, е нарочен и притежава собствена значимост като изследователски момент.
[5] Към тях Дюлгеров вероятно има траен интерес, молейки А. Василиев да избира различни образци, защото ги колекционира.
[6] Експозицията и каталогът към нея са финансирани по проект на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Сред организаторите е и Нов български университет. Куратор на изложбата е Ирина Генова, автори на каталога са Джорджо Ди Дженова и Ирина Генова, а дизайнът на изложбата и каталогът са дело на Надежда Олег Ляхова. През 2018 г. е реализиран и авторски проект на Ирина Генова, отново с дизайн на Надежда Олег Ляхова, с изложба и издание Италианският футуризъм и модерното изкуство в България. Примерът на Николай Дюлгеров.
