Проф. Георги Фотев, д.н., е водещ български социолог и социален мислител, свързан със създаването и изграждането на Нов български университет. Роден е през 1941 г. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от 1989 г. е професор по социология. Дългогодишен директор е на Института по социология при БАН, а през 1991 г. е Министър на науката и висшето образование. Действителен член е на Европейската академия на науките и изкуствата и почетен професор и сенатор на Нов български университет.
Автор е на множество значими изследвания в областта на социологията, философията, теорията на ценностите, етничността и политиката. Сред основните му книги са „Социална реалност и въображение“, „История на социологията“, „Другият етнос“, „Диалогична социология“, „Дългата нощ на комунизма в България“, „Българската меланхолия“, „Сфери на ценностите“, „Феноменология на чувствата“ и „Диалогичният разум“. През 2021 г. е удостоен с Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
СК: НБУ е създаден като различен модел на университет. Кои черти на този първоначален модел според Вас са останали определящи за университета и кои са се променили най-съществено през изминалите 35 години?
Проф. Г. Фотев: През 1991 г. в качеството си на министър на науката и висшето образование имах паметна среща с проф. Богдан Богданов, с когото бяхме близки от студентски години, и Елка Константинова, председател на комисията по култура и образование на Великото народно събрание, по тяхно искане. Проф. Богданов представи идеята си за създаване на нов университета, принципно различен не само от съществуващите, но и непознат изобщо в нашата национална университетски традиция. Вдъхновяваща идея, която подкрепих решително! Първоначалният модел, както се изразявате Вие, съдържаше развитието не само в институционален смисъл, което е естествено, но и в съдържателен смисъл. И двата аспекта на развитието на НБУ са не просто успешни, но удивителни за мен и за всеки непреднамерен външен наблюдател.
СК: Богдан Богданов пише за трудността, която възниква от „разминаването на модела и реалността”. Как според Вас една вече утвърдена институция може едновременно да пази принципите, върху които е създадена, и да ги променя според новата реалност? Как изглежда този баланс в НБУ днес?
Проф. Г. Фотев: Предстоящите тогава трудности бяха по-големи, отколкото такъв сериозен и никак не наивен човек като проф. Богданов и други хора не си представяха. Знаех че през 30-те години на ХХ в. е правен опит в България да се създаде частен университет, но опитът се проваля. За трудностите и тяхното преодоляване бих могъл да говоря дълго. Но за това друг път. Отстояването на принципите и променящата се реалност е ключовият проблем. Принципите, на които се основава НБУ не са закостенели, а в същността си са заредени с креативност, тоест те са поезисни в първичния древногръцки смисъл на думата. Общественото развитие, в т.ч. университетското развитие, са не-линеен процес, което прави задачата за намирането на баланс много по-трудна .
Факт е, че НБУ не познава досега кризи в развитието си.
СК: Ако на 35 години НБУ трябва да си зададе един въпрос за собственото си развитие, който не бива да си спестява, какъв според Вас трябва да бъде той?
Проф. Г. Фотев: Въпросът според мен е в бюрократизацията. Бюрокрацията е рационална организация и дяволът на негативната конотация е в рационализацията, която е фармакон във филосафския смисъл на това понятие, открито от Сократ и Платон, актуализирано от Дерида. В последните години разработвам това понятие.
СК: Богдан Богданов нарича университета „особен свят на свобода”. Как една подобна свобода се превръща от принцип в ежедневна институционална практика и по какво може да се разпознае? Как бихте погледнали НБУ днес през тази формула?
Проф. Г. Фотев: Така е. Принципно университетът е място на свободата. Но не трябва да се забравя, че свободата без отговорността е самоубийствена. В степента, в която хората осъзнават тази връзка, изпитват страх. Ерих Фром е автор на крилатото заглавие страхът от свободата. Неотдавна проф. Веселин Методиев формулира една забележителна и възхитителна дефиниция: „свободата е кураж”. В разговор с един колега му казах, че ако в нашата компания би бил Ерих Фром ситуацията би била твърде интересна. Сигурен съм, че би се съгласил с мен. Що се отнася до НБУ днес, през въпросната формула ще кажа, че има естествено проблеми, които е необходимо да се обсъждат открито и умно.
СК: „Да не се боим от разнообразието” е една от формулите, свързани с ранната идея за НБУ. Разнообразието предполага различни идеи, позиции и гледни точки. Какво място имат спорът, несъгласието и критиката в подобно разбиране за университетска общност? Как бихте погледнали НБУ днес от тази гледна точка.
Проф. Г. Фотев: Ранната идея на НБУ да не се боим от разнообразието е вечна идея и тя стана мото на нашия привлекателен и авангарден университет. В началото на НБУ тази идея беше камбанен звън след имплозията на тоталитарно-комунистическата система в България и разбира се не само у нас. Тоталитаризмът потиска и се стреми да заличи различията и тъкмо това безумие произведе неговата имплозия. Но да се прокламира разнообразието и се подхранва илюзията, че заплахите срещу него са минало, е клопка. Има нови тенденции на хомогенизация, които се проявяват в процеса на глобализация, в Четвъртата индустриална революция, наричана дигитална, с настъпването на изкуствения интелект и т.н. Пред Университета възникват нови и никак не лесни проблеми и задачи.
