Лилия Гурова е професор по философия в департамент „Когнитивна наука и психология“ в НБУ, където води курсове по основи на когнитивната наука, философия на когнитивната наука, философия на науката, философия на психологията, история на психологията и етика за психолози.
Автор е на над 130 публикации в международни и български научни издания, включително 3 книги – Гурова, Л. (2019). Обяснение, разбиране и извод. София: Изд. на НБУ; Гурова, Л., Цацов, Д. (1999). Дебатът психологизъм – антипсихологизъм. София: Богианна; Гурова, Л. (1998). Ролята на проблемите. София: Богианна.
Изследователските й интереси са в областта на философията и историята на науката, с фокус върху философията и историята на когнитивната наука и психологията. Член е на Асоциацията по философия на науката (PSA), Обществото по когнитивна наука (CSS), Европейската асоциация по философия на науката (EPSA) и е избирана в ръководството на последната в периодите 2013 – 2015 г. и 2021 – 2025 г. Участва в учредяването на Българското общество по аналитична философия (БОАФ), на Източноевропейската мрежа по философия на науката (EENPS) и на мрежата POND (Философия на науката около Средиземноморието).
СК: НБУ е създаден като различен модел на университет. Кои черти на този първоначален модел според Вас са останали определящи за университета и кои са се променили най-съществено през изминалите 35 години?
Проф. Лилия Гурова: В моите очи две неща основно задаваха различен облик на НБУ в началото на 90-те години – организацията на институционалната среда и свободата, която имаха първите департаменти да предлагат нови за България програми и курсове. През годините институционалната среда се разви, но в основни линии съхрани чертите, които отличават НБУ от другите български университети.
Това, което според мен се промени по-съществено, е свободата, с която разполагаха създателите на първите програми в университета. Днес тя е значително ограничена, което се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори. Ще спомена само задължителните изисквания на НАОА за получаване на институционална и програмна акредитация (външен фактор) и стремежът към подобряване на финансовата ефективност на предлаганото в НБУ обучение (вътрешен фактор).
СК: Богдан Богданов пише за трудността, която възниква от „разминаването на модела и реалността“. Как според Вас една вече утвърдена институция може едновременно да пази принципите, върху които е създадена, и да ги променя според новата реалност? Как изглежда този баланс в НБУ днес?
Проф. Лилия Гурова: Разминаването на един идеален модел с реалността е неизбежно и то не е фатално, ако се удържа в някакви приемливи граници. Неизбежни са и промените в средата, към която университетът трябва да се адаптира, от което следва, че самият университет трябва да се променя непрекъснато, за да остане жизнеспособен.
Не е задължително промените да засягат принципите, които НБУ е отстоявал през годините и които са в основата на неговите успехи. Напълно възможно и постижимо е например НБУ да се стреми да предлага качествени алтернативи на съществуващото университетско образование в България и в условията на драстично променена външна среда. Струва ми се, че НБУ се справя засега успешно с тази задача, но, разбира се, винаги може да се направи и повече.
СК: Ако на 35 години НБУ трябва да си зададе един особено важен въпрос за самия себе си, който не бива да остане извън юбилейната равносметка, какъв според Вас трябва да бъде той?
Проф. Лилия Гурова: За мен това е въпросът „С какво днес НБУ допринася за развитието на академичното образование в България?“
СК: Когнитивната наука е сред направленията, с които НБУ още в началото въвежда нещо нетипично за тогавашната българска университетска среда. Как една програма, създадена като новаторска, остава такава след повече от три десетилетия? По какво разбирате, че тя продължава да се развива, а не просто възпроизвежда вече установения си модел?
Проф. Лилия Гурова: Магистърската програма по когнитивна наука, която приема първите си студенти през академичната 1992/1993 г., по онова време е нова не само за България, но и за цяла Централна и Източна Европа.
Първата версия на програмата е рецензирана от международен борд, съставен от водещи специалисти в областта на когнитивната наука, което допринася за нейната международна легитимация и привличането на чуждестранни студенти. Програмата първоначално е 5-семестриална, като два от петте семестъра са подготвителни и повечето курсове се водят на български език.
Днес програмата е 3–семестриална, без подготвителен семестър, и се предлага изцяло на английски език. През годините не само продължителността, но и структурата на програмата, както и съдържанието на предлаганите в нея курсове, са били променяни по различни причини. Сред тях на първо място са промените, свързани с развитието на самата когнитивна наука, която е една динамично изменяща се интердисциплинарна област на науката. Отчитана е била също необходимостта от съобразяване с променящия се профил на преподавателите в програмата, както и с профила на желаещите да се обучават в такава програма.
Въпреки промените, едно нещо е съхранено неизменно през годините и това е изследователският характер на магистърската програма по когнитивна наука. Наистина, не всички завършили програмата избраха след това да продължат с академична кариера, но една немалка част го направиха и днес прославят името на програмата и НБУ в университети в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Петима от възпитаниците на тази програма към настоящия момент преподават в нея и на тях разчитаме устойчивото развитие на програмата да продължи, съхранявайки нейния изследователски профил.
СК: От опита Ви като ръководител на департамент, кои условия в устройството и културата на НБУ са най-важни, за да може една добра академична инициатива да се развие? Има ли нещо в този механизъм, което според Вас днес би могло да работи по-добре?
Проф. Лилия Гурова: Сред най-важните условия, на първо място бих посочила присъствието на хора, притежаващи необходимите качества и мотивация да предлагат и реализират добри академични инициативи.
Второто, не по-малко важно условие, е наличието на подкрепяща среда. Мога уверено да заявя, че всички успехи, които е постигнал департамент „Когнитивна наука и психология“, на който бях ръководител в периода 2020-2024 г., дължим на подкрепата, която са получавали в подходящия момент хора с визия за бъдещето, притежаващи необходимите за постигането на тази визия качества и мотивация.
Струва ми се, че същото може да се каже и за успехите на НБУ като цяло. Много неща могат да бъдат подобрени в механизмите за подбор на академичен състав и за оказване на институционална подкрепа на академични инициативи, но преди изобщо да започне разговор за това какво може да се подобри, трябва да се постигне съгласие, че без хора с качества и визия и без подкрепяща среда нищо съществено не може да бъде постигнато.
Снимка: Нов български университет
