Веселин Стайков. Живопис, рисунки, графика. София: Софийска градска художествена галерия, 2026. ISBN 978-619-7195-56-9.
През последните години думата „юбилей“ започна да се употребява почти за всяка кръгла годишнина. В първоначалния си библейски смисъл понятието е свързано с петдесетата година, макар по-късно неговата употреба значително да се разширява. Затова 120 години от рождението на Веселин Стайков е може би по-точно да бъдат определени като годишнина. Тази терминологична бележка обаче не променя същественото: изложбата „Веселин Стайков – живопис, рисунки, графика. 120 от рождението на художника“ (3 юни – 19 юли 2026 г.) в Софийската градска художествена галерия превръща повода в основание за сериозно проучване и за нов прочит на едно значимо художествено наследство.
Името на Веселин Стайков е утвърдено преди всичко в историята на българската графика. Подобна безспорна констатация обаче понякога има и ограничителен ефект – тя затваря художника в рамките на предварително изградената представа за големия майстор на графичния лист. Едно от главните достойнства на настоящата изложба е, че тя разширява тази представа и показва творчеството му като сложно взаимодействие между рисунка, живопис и графика.
Кураторът Станислава Николова и асистент-кураторът Ана Топалова се отказват от обичайната хронологична ретроспекция и изграждат тематичен разказ. Това решение позволява да бъдат съпоставени произведения от различни периоди и техники, обединени от близки мотиви и художествени търсения. Вместо творчеството да бъде представено единствено като последователност от етапи, изложбата насочва вниманието към начина, по който Стайков се връща към определени теми, наблюдава ги отново и ги преработва чрез различни изразни средства.
В експозицията могат да бъдат проследени някои от характерните за художника места и тематични кръгове – Мелник, Созопол, Карланово, София, Прага, Флоренция, гората, трудът, пътуванията и човешкото всекидневие. Представени са рисунки, живописни произведения и графични листове, както и по-слабо познати страни от неговата работа, сред които приложната графика и проектите за пощенски марки. Богатството на материала обаче не е самоцелно. Неговият смисъл се разкрива чрез връзките, които експозицията създава между отделните произведения.
Най-ясно връзката между рисунката, живописта и графиката се откроява в тематичните групи, посветени на Мелник и Созопол, където близки мотиви и гледни точки са представени чрез различни техники. В рисунките впечатлява непосредствеността, с която са уловени основните линии на пейзажа, архитектурните форми и движението на човешките фигури. При преминаването към живописта същият мотив се разгръща чрез цвета и атмосферата, докато в графичния лист той е подложен на по-голямо обобщение: подробностите са отсети, контрастите между светло и тъмно се усилват, а линиите и петната изграждат по-строг ритъм. Тъкмо при тези съпоставки зрителят може да види, че Стайков не пренася механично една вече намерена композиция от една техника в друга. Той променя нейната структура и въздействие според възможностите на материала. На мен особено впечатление ми направи как един и същ мотив запазва своята разпознаваемост, но придобива различен характер – от непосредствено наблюдение в рисунката, през цветово и пространствено преживяване в живописта, до по-лаконичен и силно организиран образ в графиката. Подобно преобразяване се открива и в сцените, изобразяващи трудова дейност, където отделната човешка фигура постепенно се включва в общия ритъм на композицията и се превръща в неин основен носител.
Този диалог между различните страни на творчеството му е развит и във визуалната среда на проекта. Дизайнът на Надежда Олег Ляхова не служи единствено като неутрална рамка на произведенията. Той участва в тяхното интерпретиране и подпомага разбирането на връзките между рисунката, живописта и графичния отпечатък.
Особено сполучливо това решение е продължено в албума „Веселин Стайков. Живопис, рисунки, графика“. Върху корицата и в част от изображенията, които разделят отделните части на книгата, Надежда Олег Ляхова съчетава половина рисунка с половина от съответното графично изображение. Полученото цяло е повече от ефектно дизайнерско хрумване. То визуализира самия процес на преобразяване на образа и една от основните идеи на изложбата – движението от непосредственото наблюдение и замисъл към завършеното произведение.
Това решение превръща оформлението в своеобразен визуален коментар към творчеството на художника. Книгата не е просто хранилище на репродукции и текстове, а внимателно структурирано издание, в което формата участва в изграждането на смисъла. Именно поради това приносът на Надежда Олег Ляхова трябва да бъде оценен не само като професионален дизайн, но и като самостоятелна интерпретация на представения материал.
Заслужава да бъде отбелязан и фактът, че албумът беше представен преди закриването на изложбата. В българската музейна практика нерядко каталозите се появяват постфактум – понякога дълго след като произведенията вече не могат да бъдат видени заедно. В настоящия случай изданието участва пълноценно в живота на изложбата. Посетителят може да се движи между оригиналните творби и тяхното представяне в книгата, а след това да продължи срещата си с художника и извън галерията.
Това е положителен пример за разбиране на каталога не като формален отчет за вече приключил проект, а като важна част от него. Изложбата и изданието взаимно се допълват, без едното да повтаря механично другото. Експозицията предлага непосредствената среща с произведенията и отношенията между тях, докато книгата съхранява резултатите от проучването и дава възможност те да бъдат осмисляни и след края на изложбата.
Осъществяването на подобен проект не би било възможно без участието на наследниците на художника. Особено важен е приносът на внука Радослав Стайков и неговото семейство, които са съхранили художественото и документалното наследство на своя именит предшественик и същевременно са го направили достъпно за изследователите. Благодарение на тяхната отвореност произведения, рисунки, документи и архивни материали могат да бъдат проучвани, публикувани и представяни пред публика.
Изложбата и албумът са резултат от работата на широк кръг специалисти и институции. В същото време те могат да бъдат разглеждани и като част от последователната политика на Софийската градска художествена галерия да проучва и представя значими фигури от българското изкуство чрез задълбочени и съвременно осмислени проекти.
Изложбата „Веселин Стайков – живопис, графика, рисунки“ разширява представата за неговото творчество и показва, че графиката му не може да бъде разбрана изолирано от рисунката и живописта. Тъкмо в отношенията между тях се разкриват постоянството на неговите теми, сложността на художественото му мислене и способността му да преобразява един и същ мотив според възможностите на различните техники.
Така годишнината се освобождава от формалната тържественост и придобива истински смисъл. Тя се превръща в повод наследството на Веселин Стайков да бъде отново видяно, изследвано и върнато към съвременната публика – не като затворена и окончателно подредена страница от историята на българското изкуство, а като творчество, което продължава да предлага нови възможности за прочит.
