Шест плакатни проекта от колекции и инициативи на Международното триенале на сценичния плакат – София
Плакатът разчита на срещата със зрителя, която често е случайна и дори мигновена, но залага на способността на изображението да съобщи нещо съществено с малко изразни средства. Бързото въздействие на информацията обаче не гарантира винаги художествена стойност, тъй като един плакат може да бъде отлично изработен, да предава убедително посланието си, но да остане в познатите графични решения.
Натрупаните през десетилетията колекции на Международното триенале на сценичния плакат в София представят разнообразни художествени практики. Наред със сценичния плакат все по-широко място заемат и произведения с обществени послания, екологични кампании и графични интерпретации на културната идентичност. Това разнообразие повдига въпроса за критериите, по които ги оценяваме, и за ролята на оригиналността на плаката, когато авторът работи с общоразбираеми символи. А също може ли и доколко художественото качество се отделя от целите на посланието?
Избрахме шест произведения от различни изложби, създадени между 1997 и 2026 г., като подборът не претендира да представи най-доброто от колекцията, но позволява да разгледаме различни връзки между идея, образ и художествено изпълнение.
Лех Майевски. „Толерантност“, 2017
Колекция „Толерантност“, куратор Мирко Илич
В плаката на полския художник Лех Майевски две черни форми, наподобяващи речеви балони, са разположени една срещу друга върху бял фон. Лявата е с назъбени очертания, а другата – меко закръглена. Между тях е оставено малко пространство, през което протича думата Tolerancja. Нито един от балоните не представлява човек, етническа или социална група, но формите се възприемат като два човешки гласа с явно противоположен начин на говорене. В изображението думата преминава през двата балона и ги свързва композиционно. Разделя ги малкото бяло пространство между тях. Двата гласа са изправени един срещу друг, а зрителят трябва да прецени възможен ли е разговор – за ситуацията, за отношението между тях, за трудността да се говори и за границите на собствената ни търпимост. Чрез две противопоставени форми Майевски успява да представи сполучливо трудността на общуването между хора с различни позиции.
Лекс Древински. Putin‘s Victims, 2026
Антивоенен плакат
Върху почти изцяло бялата повърхност на графичния лист е разположен черен геометризиран силует на детска количка. Удълженият ѝ корпус напомня ковчег. Двете значения се събират в един образ, който насочва към смъртта на деца, без да представя насилието непосредствено. В горния десен ъгъл е поставено украинското знаме, което свързва плаката с жертвите на войната в Украйна.
Заглавието на плаката „Putin’s Victims“ прави посланието още по-конкретно. Назовава отговорността за жертвите, докато украинското знаме определя историческия контекст. В сравнение с плаката на Майевски този е обвързан категорично с определена историческа ситуация.
Божидар Йонов. „Б“, 1997
От серията „От А до Я“
Плакатът на Божидар Йонов принадлежи към проекта „Българска азбука“, представен в изложбата „От А до Я“. Серията е създадена от Божидар Икономов, Божидар Йонов, Георги Липовански и Людмил Чехларов като художествена интерпретация на българските букви.
В центъра на плаката стои голяма червена кирилска буква „Б“. Зад нея на бял фон е разположена система от изображения на ръце, придружени от латински буквени означения. Надписът Fingeralphabet отляво назовава използваната дактилна азбука, а сред знаците се срещат и характерните за немскоезичната система съчетания CH и SCH. Йонов е съпоставил кирилската буква с дактилната азбука, като използва различния мащаб на знаците за изграждане на композицията. Червената буква „Б“ има отчетлива черна сянка, която усилва обемното ѝ присъствие. Тя се откроява върху монохромните изображения на ръце, образуващи сложна графична структура, и се превръща в самостоятелен художествен образ.
Капка Кънева. „Саломе“, 2016
Сценичен плакат. Награда на Димитровград за български автор, Осмо международно триенале на сценичния плакат – София
Върху наситения виолетов фон на плаката се разгръщат две големи светли форми с остри, назъбени ръбове. Светлината и сенките придават на повърхностите обем, а заглавието Salomé е разположено на листа вдясно. Двете разтворени, назъбени форми напомнят хищни челюсти или капан на екзотично растение, готово да улови плячката си. Виолетовият фон и светлите повърхности придават на композицията почти декоративна привлекателност, която влиза в противоречие с агресивните очертания. Освен заглавието Salomé художничката използва и цитат от Оскар Уайлд, който насочва към драматичните отношения между любовта и смъртта. Без заглавието и цитата изображението би останало отворено за други интерпретации.
Страхил Димитров. Триптих „България“, 2025
Отличен с награда в Международния конкурс за рекламен плакат на тема „България“
Международният конкурс за рекламен плакат на тема „България“ поставя пред художниците задачата да създадат привлекателен образ на страната, насочен към туристическа публика. Страхил Димитров разработва темата в триптих, като използва един и същ композиционен принцип – усмихнато съвременно лице, върху което се появяват образи, свързани с природните и историческите забележителности на България.
В първите два плаката очилата са основният елемент, чрез който се представят морето и планината. В стъклата им се появяват природни пейзажи, а усмихнатото лице е удовлетворено от възможното туристическо преживяване. Същевременно морските и планинските гледки остават общи и могат да представят всяка една туристическа дестинация. В случая националната принадлежност се разчита предимно чрез надписа и в контекста на проекта.
В третия плакат бронзовата маска от Чаталка заема мястото на очилата и закрива очите на туриста. Докато в първите два плаката в стъклата на очилата се появяват природни пейзажи, тук археологическият предмет е поставен върху лицето. Използването му създава връзка с българското културно наследство, но маската е използвана като забавен туристически аксесоар. Художественото решение разчита преди всичко на визуалната изненада и на привлекателното представяне на познати туристически възможности. Триптихът е убедителен като реклама, но малко оригинален като интерпретация на България.
Люба Халева. „Обичаш ли шума на морето?“, 2026
Кампания „Промени картинката“. Една от двете равностойни награди в националния конкурс за плакати срещу замърсяването с цигарени фасове
Преобразуването на цигарения фас в китова опашка постига пряко въздействие в плаката на Люба Халева. Двете форми се съчетават убедително, а линията на морската повърхност определя контекста. Художественото решение разчита на рекламен похват, при който два предмета се сливат в един образ, така че съчетанието веднага да разкрие посланието си. Посланието се разбира веднага, но избраното визуално решение не предлага много повече от първоначалното разпознаване. От сруга страна, надписът „Обичаш ли шума на морето?“ търси емоционална реакция чрез представата за морето, а „Промени картинката“ насочва към промяна в поведението. Така текстът до голяма степен определя значението на графичното решение.
Кампанията, в която участва плаката е, „Промени картинката“ и е свързана с компанията „Филип Морис България“. Тя поставя акцент върху замърсяването с неправилно изхвърлени цигарени фасове и в този смисъл посланието на кампанията е обществено полезно, но оставя отговорността основно на потребителя. Възниква въпросът за отговорността на самите производители за отпадъците от техните изделия, извън посланието на кампанията.
В изложбената програма на Международното триенале на сценичния плакат – София са представени произведения с различно предназначение. Някои са създадени за конкретни културни събития, обществени кампании или рекламни задачи, други за конкурси и тематични колекции. При някои от тях познатите знаци придобиват нов смисъл, а в други знаците остават в границите на предвидимото рекламно решение.
